Home » 2016 August 12 » Тълкувателно решение на ВКС: Няма „презумпция за вина“ при шофиране без книжка
10:28 AM Тълкувателно решение на ВКС: Няма „презумпция за вина“ при шофиране без книжка | |
| Не може да има „презумпция за вина“ при наказването за шофиране без книжка, реши Наказателната колегия на ВКС по тълкувателно дело №1 за 2016 г. Казусът бе дали умисълът на дееца за извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК (управление на МПС от неправоспособен водач в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние) може да се обосновава само от законовата фикция за „неприсъствено“ връчване на наказателно постановление С Тълкувателно решение № 1/07.06.2016 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд реши, че субективната страна на състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК в случаите, когато наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. Недопустимо е умисълът на дееца за извършване на това престъпление да се обосновава само от законовата фикция по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Делото е образувано по искане от председателя на съда поради противоречива практика по въпроса: „Осъществява ли се от субективна страна съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК в случаите, когато наказателното постановление за санкциониране на дееца по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН?” В мотивите на решението се уточнява, че разпоредбата от ЗАНН регламентира като изключение от общото правило възможност за „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Тази норма е законодателна фикция, по силата на която при наличието на регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган отбелязва дата върху наказателното постановление, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това действително да се е случило. В решението пише, че фикцията обуславя наличието на влязло в сила наказателно постановление за дееца по чл. 343в, ал. 2 от НК за предходно управление на МПС без съответно свидетелство на управление, което осъществява елемента от обективна страна на този състав на престъпление – „наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление“. Едновременно с това датата, отбелязана за „неприсъственото“ връчване, е определяща за установяване на втория елемент от обективна страна на престъплението – „едногодишен срок от наказването му по административен ред“. „С настъпването на тези правни последици ефектът на фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от наказателноправна гледна точка се изчерпва. Недопустимо е чрез позоваване на същата да се презумира знание на дееца за предходното му наказване. Това фактически означава да се създаде „презумпция за вина“, доколкото знанието за този елемент от обективна страна обуславя субективното отношение на извършителя към деянието” – категорични са върховните съдии. Според ОСНК, въпреки че в някои отрасли на правото законодателят е въвел фикции, какъвто е случаят с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, в областта на наказателното правосъдие поради спецификата и ценността на правата, които засяга, използването на фикции крие сериозни рискове. С оглед същността на фикцията, която по правило подменя истината, приложението й в доказателствения процес се конфронтира с основни принципи на наказателния процес, установени в чл. 121, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) и в чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК. В мотивите на решението пише още, че обратното разбиране категорично противоречи на националните и международни стандарти за основните права на човека, регламентиращи „презумпцията за невиновност“ като гаранция за правото на защита в наказателния процес – чл. 31, ал. 3 от КРБ, чл. 16 от НПК, чл. 11, т. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 14, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 6, т. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. То противопоставя фикцията на презумпцията за невиновност и прехвърля тежестта на доказване върху подсъдимия, което недопустимо противоречи на чл. 103 от НПК. Върховните съдии подчертават, че вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира. Фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не може да запълни празнотата относно факта на узнаване от дееца за наказването му по административен ред и датата, от която то е породило правните си последици. Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на престъплението – това, че е наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, че не е изтекъл едногодишен срок от това наказване, както и че отново управлява МПС без съответно свидетелство за управление. За да бъде осъзнат едногодишният срок от предходното наказване, несъмнено е необходимо знание за датата, от която този срок тече – т.е. за момента на влизането в сила на наказателното постановление. В мотивите на ОСНК пише: „Високата степен на обществена опасност на деянието по чл. 343в, ал.2 от НК се обуславя не само от обстоятелството, че деецът управлява МПС без съответно свидетелство, защото не всяко управление без свидетелство за правоуправление е престъпление. Тя се извежда преди всичко от факта, че спрямо извършителя вече е осъществена административнонаказателна репресия за същото деяние и то преди по-малко от година. Тъкмо тази упоритост на дееца при извършване на конкретното административно нарушение е мотивирала законодателя да въздигне в престъпление повторното му осъществяване в рамките на едногодишен срок след наказването му по административен ред. Ето защо, за да извърши престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, деецът трябва да съзнава наличието на предходно наказание по административен ред за същото нарушение и то преди по-малко от година. Знанието на тези признаци от състава на престъплението е съществен елемент от неговата субективна страна”. Съдиите са категорични, че това знание следва да се докаже в рамките на наказателния процес чрез всички способи на НПК и въз основа на цялостен анализ на доказателствената съвкупност по делото. В тълкувателното решение се подчертава, че „неприсъственото“ връчване на наказателното постановление не всякога изключва знанието на дееца по чл. 343в, ал. 2 от НК за предходното му наказване по административен ред и то по-малко от година преди повторното извършване на същото нарушение. Практиката отново разкрива различни хипотези, при които въпреки „неприсъственото“ връчване на наказателното постановление, нарушителят може да разбере за наказването му – връчване на покана за доброволно изпълнение на наложеното наказание, справка по друг повод в администрацията на наказващия орган, плащане на наложено наказание глоба и др. „Във всички тези случаи знанието на дееца за това, че преди по-малко от година е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство и въпреки това отново управлява МПС без такова свидетелство, подлежи на доказване чрез всички доказателства, доказателствени средства и способи на доказване по НПК” – пишат съдиите в мотивите. | |
|
| |
| Total comments: 0 | |