ВКС да достигне до тълкувателно решение за престъпленията по транспорта, което да доведе до осъзнаване от обществото ни на стойността на човешкия живот, а не само на неговата цена, призова Лозан Панов

Съдиите ясно да отграничават самонадеяните и небрежните шофьори, които извършват престъпления на пътя. За това настоява председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Той добави три въпроса към вече образуваното тълкувателно дело на Наказателната колегия за престъпленията по транспорта, започнало с три питания на главния прокурор Сотир Цацаров, към което с едно свое се присъедини и министърът на правосъдието Екатерина Захариева.   
Първото искане на Лозан Панов е "да се констатира наличието на неправилна съдебна практика по въпроса за излагане на мотиви в съдебните актове за точния вид на непредпазливата форма на вината при осъществяване на престъпленията по чл. 343 и чл. 343а от НК, като укаже на съдилищата как да бъде отстранена тя".
От искането му става ясно, че на практика в мотивите си по присъди за непредпазливо извършено престъпления по транспорта съдиите често въобще не посочват дали става въпрос за самонадеяно или небрежно поведение на шофьора.
"Непредпазливостта е възможна в нейните два вида по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК – небрежност ("несъзнавана непредпазливост") и самонадеяност ("съзнавана непредпазливост"). При небрежността деецът не съзнава вредните последици от поведението си, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. При самонадеяността деецът съзнава, че нарушава правилата за движение по пътищата, има представа, че от това му поведение е възможно да настъпят вредни последици, но разчитайки неоснователно на определени конкретни обстоятелства, мисли да ги предотврати", обяснява председателят на ВКС в искането си. Той сочи, че от гледна точка на принципите и целите на наказателната репресия не е без значение отношението на дееца към престъпните последици. Лозан Панов подчертава, че когато извършителят е предвиждал настъпването на тези последици, но е проявил лекомислие, необоснована самоувереност, пренебрежително отношение към човешкия живот и здраве, т. е. действал е при самонадеяност, следва да понесе и по-тежка отговорност от този, който не е предвиждал последиците, т.е. небрежния шофьор.
Председателят на ВКС е констатирал обаче, че в много малко присъди има обоснована мотивировка на конкретния вид на непредпазливата форма на вината. "В повечето твърде пестеливо се посочва, че престъплението е извършено при непредпазлива форма на вината, без да се уточнява видът ѝ. На практика едно самонадеяно поведение се наказва като такова, осъществено при небрежност, което създава у гражданите чувство за несправедливост, а често то не би могло да постигне и целите на специалната и генерална превенция по чл. 36 от НК", заявява Лозан Панов.
Абсолютно ли е правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото на пресичането му: а) на специално очертана за целта пешеходна пътека; б) на регулирано със светофарна уредба място; в) на място, което е продължение на тротоара или бордюра и г) на нерегламентирано за тази цел място. В случай че правото на пешеходеца в някоя или във всички хипотези не е абсолютно, с кои фактори трябва да се съобразява той при предприемане на пресичане на пътното платно?
Това гласи вторият въпрос на председателя на ВКС до Наказателната колегия. Панов сочи, че е налице противоречива практика. Едни състави приемат, че правото на пресичане на пътното платно на пешеходеца е абсолютно и не може да отпадне в зависимост от някакви външни фактори, каквито са бързината, с която се движи превозното средство, отдалечеността му от мястото на пресичане, възприемането или невъзприемането на автомобила и др. Те не отчитат неправомерното поведение на пешеходеца при определянето на наказателната отговорност на шофьора-подсъдим.
Други съдебни състави обаче приемат, че правото на предимство на пешеходеца е относително, т.е. то не съществува преди той да е стъпил на платното и да е дал ясни признаци, че възнамерява да го пресече. И стигат до извода, че, когато безопасността на пешеходците е застрашена, те не могат да осъществяват правото си на пресичане на всяка цена с риск за собственото им здраве или живот.
Друг проблем, чието разрешаване иска председателят на ВКС, е свързан с това дали съдът е обвързан с квалификацията, която прокуратурата е направила на нарушението на Закона за движение по пътищата, довело до престъплението по чл. 343 от НК. "Компетентен ли е съдът да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната правна норма на чл. 343 от НК, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактическите обстоятелства по извършването му?", пита Панов.
Някои съдии приемат, че при бланкетните състави на престъпления е достатъчно в обвинителния акт да са посочени фактическите нарушения на съответните правила за поведение и като неточното посочване от прокурора на текста на закона или правилника не е съществено процесуално нарушение. За тях квалификацията на нарушението не обвързва съда и той може да я "поправи". Според други съдии обаче подобна поправка е недопустима без намесата на прокурора и ще доведе до нарушаване на правото на защита на подсъдимия.
Лозан Панов започва искането си за постановяване на тълкувателно решение с личен анализ на всеобщото усещане за безнаказаност на хулиганите на пътя:
"Човешкият живот е най-висша ценност, която трябва да се брани с всички средства на правото. Въпреки това броят на убитите пешеходци при ПТП нараства с всяка изминала година. Санкцията, която всъщност играе най-съществената роля за предотвратяването на тези изключително опасни за цялото ни общество явления, много често е със спорен ефект.Причината затова е наличието на противоречива съдебна практика по редица казуси, в които страна в пътнотранспортно произшествие е пешеходецът."
И завява още: "Въпросът кой е по-раним – човекът или автомобилът, има еднозначен отговор. Водачите на МПС често се възползват от правото си на по-силния и това в немалко случаи завършва с фатален изход за пешеходеца".
"Когато обаче тази несправедливост е облечена в съдебно решение, то няма как обществото да вярва в основния принцип на правораздаването, че правото е изкуство за доброто и справедливото. Правораздаване, което съществува без необходимото обществено доверие, е изпразнено от съдържание. Във връзка с това изключително притеснително е, когато граждани, изгубили своите близки в ПТП, се обединяват и застават пред вратите на Темида, за да протестират срещу липсата на справедливост. Още повече че значителна част от експертите по пътна безопасност намират пряка причинно-следствена връзка между наказателната политика на държавата и количеството на произшествията, включително такива с фатален край", пише председателят на ВКС.
По думите му стойността на човешкия живот в едно общество е индикация за неговата зрялост. "Затова Върховният касационен съд като висша съдебна инстанция, носеща най-голяма отговорност за тържествуването на доброто и справедливото в страната, трябва да прояви онази мъдрост и опит при анализа на съдебната практика по пътнотранспортните престъпления и да достигне до решение, което да доведе до осъзнаване от общество ни на стойността на човешкия живот, а не само на неговата цена", отправя своеобразен призив към съдиите, на които е възложено тълкувателното решение, Панов.