Home » 2016 July 5 » ВИНАТА В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
9:27 AM ВИНАТА В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО |
 В контекста на тематика за непозволеното увреждане и пораждащата се като резултат от него гражданска отговорност, основен елемент за анализиране от теоретичен и практически аспект е въпросът за вината. Що е то вина и има ли различни категории на това понятие в различните раздели на правото? Вината е субективното основание за възникване на гражданската отговорност. Тя представлява конкретното психическо отношение на причинителя на увреждането към извършеното деяние и вредите, които произтичат от него. Вината, като един от основните елементи на гражданската отговорност, е въведена като принцип и основание за възникването на последната в чл. 45 ЗЗД, а именно всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За разлика от материята на наказателното право, където невиновността се предполага до доказване на противното, тук в гражданските правоотношения с цел гарантиране сигурността на оборота е заложен точно противоположния принцип в чл. 45 ал. 2 ЗЗД и по-конкретно, въведена е презумпцията за вина – вината се предполага до доказване на противното. По този начин презумпционната предпоставка (наличието на вина) се явява вече обективно, а не субективно основание за възникването на отговорността. Следователно, причинителят на увреждането следва да обори някой от обективните елементи на отговорността (разгледани в отделна статия) или да докаже, че не може да му се вмени вина. Материята на непозволеното увреждане въвежда т.нар. „принцип на стриктната отговорност“, като по-обективна форма на отговорността в общия смисъл. При тази отговорност лице, което е причинило увреждане отговоря и без да е причинило виновно вредите на увреденото лице, т.е. вината като субективен елемент е максимално обективирана. Нуждата от въвеждане на подобна категория е повикана от необходимостта от повече сигурност в гражданския оборот. Именно тази необходимост довежда до въвеждането и на гаранционния характер на отговорността в материята на застрахователното право като квалифицирана форма на стриктната отговорност. В посочения клон на правото, отговорността за причинените вреди бива понасянa от застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, което дори не е участвало в и няма нищо общо с причиняването на увреждането. Например, когато по стечение на обстоятелствата пострадаме в пътен инцидент, вследствие на което търпим телесни увреждания, за които ни се дължи парично обезщетение, следва да предявим тази своя претенция директно пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който след изясняване на обстоятелствата по увреждането следва да ни заплати дължимото ни се обезщетение, независимо че няма никаква вина за настъпването на инцидента. Именно тук прозира гаранционният характер на стриктната отговорност, който идва с цел да обезпечи сигурността и стабилността на гражданските отношения при настъпване на непозволено увреждане при пътен инцидент. Нещо повече, виновният причинител (различен от застрахователното дружество) не следва да дължи нищо на застрахователя по силата на задължителната сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Кодексът за застраховането изброява изчерпателно хипотезите, при които застрахователното дружество има право и основание да търси заплатеното на увредения обезщетение от причинителя на увреждането (тези хипотези ще бъдат предметът на отделна статия). Поради гореизброеното, гражданско дружество „Защита на справедливостта“ призовава всички водачи да поддържат покритието си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и да не подценяват значението на този институт, за да обезпечат своевременно както своята собствена сигурност при пътуване, така и тази на своите близки и всички останали участници в движението. Автор: Петър Гецков
|
|
|
| Total comments: 0 | |