Home » 2016 June 14 » САМОПРИЧИНЯВАНЕ
10:08 AM САМОПРИЧИНЯВАНЕ |
 Както знаем, нормата на чл. 45 ЗЗД възпроизвежда генералния принцип на задължението за обезвреда на всички причинени вреди от виновно причинилия ги. За разлика от наказателното право, където вината следва да бъде безспорно установена и всеки се счита за невиновен до доказване на противното, то тук в материята на гражданския деликт вината на причинителя се предполага, т.е. тя е максимално обективирана (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Следователно, общата разпоредба на чл. 45 ЗЗД ни казва, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновни е причинил. Това ще рече, че когато пострадаме травматично при ПТП, например претърпим счупване на крайник, то виновният причинител на това телесно увреждане е длъжен да го поправи. Разбира се, в материята на неимуществените вреди (болки и страдания) това поправяне може да се осъществи единствено с предоставяне на справедливо парично обезщетение, което да служи като компенсация за претърпените болки и страдания и това обезщетение следва да се поеме от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който носи риска от причиняване на имуществени и неимуществени вреди при катастрофа. Какво става обаче, ако пострадалият сам с поведението си е допринесъл за настъпването на увреждането? Какво става, когато потърпевшият виновно е спомогнал за случването на инцидента? Например пешеходец е пресичал на червен светофар, или на необозначено за пресичане място, или водач, чието предимство е отнето и е пострадал, сам е шофирал със скорост над позволената ? Длъжен ли е в този случай виновният причинител да обезщети всички вреди, които са настъпили при положение, че пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване със собственото си неправомерно виновно поведение ? Отговорът на тези въпроси в най-общ вид ни дава разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно че ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението следва да се намали съобразно. Този правен институт е познат като самопричиняване. Главният замисъл на закона е да не стимулира виновното нерегламентирано поведение в действията на правните субекти. Поради това, в гореизброените примери обезщетението на пострадалия (неправилно пресичащия пешеходец или водачът с отнето предимство, който е карал с по-висока от позволената скорост) следва да се намали съобразно на неговото собствено виновно поведение, с цел да се избегне неоснователното им обогатяване и по този начин да бъде възпрепятствано изпълнението на обезвъзмездителанта функция на обезщетението, като компенсация за болки и страдания. По този начин, когато пресичаме пътното платно неправилно на червен светофар като пешеходци и станем участници в катастрофа, отново имаме право да претендираме обезщетение за претърпените болки и страдания (разбира се, в зависимост от цял комплекс юридически, технически и фактически обстоятелства), но това обезщетение във всички случаи ще бъде в размер, значително по-малък от този, който би ни се дължал ако собственото ни поведение беше правомерно. Естествено ние търпим болки и страдания от травматичните наранявания, но можеше да ги избегнем или поне намалим по интензитет, ако поведението ни беше съобразено с конкретната обстановка и бяхме положили дължимата грижа за опазване на физическия си интегритет. Поради гореизброените причини, екипът на дружество „Защита на справедливостта“ призовава всички участници в движението (пешеходци, водачи и др.), да се съобразяват със законовите и фактически условия, да полагат необходимата грижа за запазване както на собствената си безопасност, така и на тази на останалите участници, защото в противен случай, в ситуация на нежелан пътен инцидент, те като пострадали също биха носили вина за настъпването на пътния инцидент и дължимото им се обезщетение ще бъде редуцирано, съобразно тяхното виновно и неправомерно поведение. автор: адв. Константин Даскалов
|
|
|
| Total comments: 0 | |