Както знаем, нормата на чл. 45 ЗЗД възпроизвежда генералния принцип на задължението за обезвреда на всички причинени вреди от виновно причинилия ги. За разлика от наказателното право, където вината следва да бъде безспорно установена и всеки се счита за невиновен до доказване на противното, то тук в материята на гражданския деликт вината на причинителя се предполага, т.е. тя е максимално обективирана (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Следователно, общата разпоредба на чл. 45 ЗЗД ни казва, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновни е причинил. Това ще рече, че когато пострадаме травматично при ПТП, например претърпим счупване на крайник, то виновният причинител на това телесно увреждане е длъжен да го поправи. Разбира се, в материята на неимуществените вреди (болки и страдания) това поправяне мож ... Read more »