Home » 2016 » June » 29 » Защо да не поемаме риска да шофираме в нетрезво състояние и защо да не пътуваме в автомобила на водач, употребил алкохол?
9:22 AM Защо да не поемаме риска да шофираме в нетрезво състояние и защо да не пътуваме в автомобила на водач, употребил алкохол? |
 Защо да не поемаме риска да шофираме в нетрезво състояние и защо да не пътуваме в автомобила на водач, употребил алкохол? Не са малко водачите на МПС, които самонадеяно считат, че не биха причинили пътен инцидент, докато шофират след употреба на алкохол – независимо дали съдържанието на алкохол в кръвта е под или над законовата граница. С коли чеството алкохол в кръвта обаче расте и рискът от предизвикване на ПТП. Алкохолът пречи на мозъка да функционира пълноценно, изкривява възприятията на всеки човек, прави поведението по-дръзко и често води до неприятни за обществото и отделната личност последици. Така например при ниво на алкохола:
А отговорността пред самите нас ни задължава да не поемаме риска да бъдем пътници в МПС, чийто водач е употребил алкохол! При ПТП, причинено от лице, шофирало в нетрезво състояние, всеки пътник, возещ се в автомобила, може да не получи пълен размер на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Според задължителната тълкувателна практика на ВКС качването в автомобил, който ще бъде управляван от водач, употребил алкохол, е поемане на риск за увреждане. ВКС счита, че увреденото лице-пътник евентуално е било в състояние да предположи или да допусне, че ще бъде увредено от делинквента, употребил алкохол. Нещо повече – това поведение на пътника се явява особен случай на съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съображенията са, че пострадалият, макар и да не е допринесъл за настъпване на събитието пътно - транспортно произшествие, с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата. А дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. За да намери приложение чл. 51, ал. 2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са идентични, като степента на съпричиняване също се преценява във всеки конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. Последното разбиране е в съгласие с чл. 13, т. 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г., транспонирана в националното ни право чрез разпоредбата на чл. 477, ал. 4 КЗ. Тежестта за доказване не лежи върху пътника-пострадало лице, а върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса - делинквент или застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства не само обективния факт на знание на увредения пътник, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол. При твърдение за невменяемост обаче доказателствената тежест се носи от увредения. Следователно единствено констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Гражданско дружество „Защита на справедливостта“ Ви призовава да не поемате риска да шофирате след употреба на алкохол или да съпровождате водач в нетрезво състояние. Избягвайки подобно поведение ще положите дължимата грижа спрямо себе си и останалите участници в движението! Законите Ви дават права само когато ги спазвате. Тяхното нарушаване влече различен вид отговорности и често посяга върху най-ценното – човешкото здраве и живот! Бъдете разумни! Върховният касационен съд на Република България, ОСТК, прие с тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г., че е налице съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. За да намери приложение чл. 51, ал. 2 ЗЗД в разглежданата хипотеза, поетият риск и реализираният риск трябва и да са идентични, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. Последното разбиране е в съгласие с чл. 13, т. 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 16.09.2009 г., транспонирана в националното ни право чрез разпоредбата на чл. 257, ал. 4 КЗ. т.7 Налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Автор: Адв. Елица Желева
|
|
|
| Total comments: 0 | |